Небесна спирка
НЕБЕСНА СПИРКА
... на автогара Варна стегна студ – и бирата не ми вървеше никак,
навярно ме помислиха за луд? – след автобуса името ти виках,
диспечерът направо изкрещя: – Разкарай се от тук, дим да те няма! –
и стиската ми пролетни цветя остана там – на масата за двама,
ченгетата от Трето РПУ ме тикнаха във спешната патрулка –
вежливо обясних им – и на „you”, че са довтасали след дъжд качулка,
по-бял от ръски кокаин на прах, снегът те скри от мене на завоя,
на тръгване какво ти обещах? – че даже и Отвъд ще бъдеш моя,
че в някой друг, и по-добър, живот аз ще ти дам ключе за Необята,
безкраите са без таван и под! – из тях за мен ще бъдеш все тъй свята,
метачката парцала изцеди, след туй изчезна с мократа си стирка.
Ще чакам там – на ледните звезди, да кацнеш на небесната ми спирка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
