Небесни коне
НЕБЕСНИ КОНЕ
На писателя Димитър Атанасов
Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети –
рият лудо и с гриви гребат
от жарта, разпиляна в небето.
В тях бушува среднощната буря,
от копитата мълния бълва,
а зеленото мами към утрини
с тръпнещи, влажни хълбоци.
От вкуса на тръпчива мъзга
в тях набъбва за утре животът.
Не усещат как се изплъзва
и безвъзвратно чезне дивото...
Щом отстъпят, щом трябва да спрат,
стремена ще подпрат хоризонта.
Ще ги дави човешката смрад
и само онази зобница,
пълна със злачни сънища,
и по гривите звездната жар
ще им напомнят, че всъщност
и свободата си има юлар.
2004 г.
Бях силно развълнувана от романа"Тарпани" и пиесата по него"Зелено диво", наградена през 2002 г на фестивала в гр.Шумен.
Стихотворението ми е публикувано в кн."Луна за двама" - ИК"Сафо"-2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Цандева Всички права запазени
