Небесни криле
Нека да бъда звезда от тъмносиния небосвод.
Нека да грея, да топля, нека заслужа чест от своя народ.
В нощта лепкава и потайна отново тръгвам на път.
Не ме следвай, едва ли ще се срещнем на някой кръстопът.
Искам да знаеш, че през целия си живот провален
ти бе единствената, която искаше да остане до мен.
Готова бе живота си за мен да дадеш,
готова бе апокалипсиса с голи ръце да спреш.
Знам, излъгах те, прости и - човек съм, и греша!
Нямаш представа колко време ми трябваше да реша.
Не плачи, аз не заслужавам в сърцето ти да бъда.
И на двамата още от дълбоки времена таз съдба
отреди да скитаме сами по широкия свят.
И никога да не бъдем нито щастливи, нито... живи.
Мъртъв при мъртвеца, прах при прахта, кръв при кръвта.
Моля те, полети с небесни криле, бъди свободна сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Амелия Йорданова Всички права запазени
