Две ярко светещи звезди

показват се на небосвода

и трета край тях кръжи -

Луната, озаряваща пътя им.

Двете ярко светещи звезди -

като двама принца със саби на кръста.

Бавно, внимателно, крачка по крачка

пристъпват към Бялата дама!

Луната - това е тази, облечена в бяло.

Сърцето й - заето от двама,

Двама смели, галантни мъже,

двама смели борци, готови на всичко

за едно женско сърце.

Единият - висок, наперен,

с важна крачка пристъпва напред.

Вторият - леко приведен зад него върви,

Двама срамежливи, но с високо вдигнати глави,

готови са за нови подвизи.

Думата последна е на Бялата дама.

Кого ли от двамата ще избере?

Тя  замислена поглежда единия,

поглежда и другия.

И двамата ярко светят за нея -

а тя - дарява ги с нежност и топлина.

Обича и двамата, обича ги и не се

отказва от тях, дори и да я боли!

Болката тя превръща в  любов.

Любов, задоволяваща всеки техен зов.

Любов искрящо чиста - защитена от злоба.

Любов, която и помага да краси и озарява свода!