Небесни сълзи
Небето плаче
и по мен се стичат
отронените му сълзи.
Студено е
и мокра сьм. Обаче
все едно това е.
Аз вървя.
И нека да вали,
до утре да не спира.
Обичам да ме галят
небесните сълзи.
Сама съм.
И трябва ли
да се прибирам,
щом няма никой у дома?
Дори и теб те няма,
макар че някъде
и ти мечтаеш
да ме прегърнеш
и да бъдем двама,
във нощ, студена,
като тази,
когато съм измокрена
и толкова сама.
Но продължавам
да вървя
и вече зная
защо се скитам
нощем под дъжда.
Небето,
вместо тебе плаче
и вместо теб ме галят
небесните сълзи.
Ти винаги си с мен,
когато пожелая,
но вкъщи съм сама
и в мен боли...
И затова в нощта
навън съм,
а дъждът запява нежно
с твоя глас:
"Върви, върви,
че той те чака
някъде
на моста
край реката
призори..."
23.08.1996 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
