Тери-Барцелона (Таня Иванова)
40 10
7.06.2008 г., 7:54 ч.

Небесни сълзи 

  Поезия » Бели стихове
825 0 3

 

Небето плаче

и по мен се стичат

отронените му сълзи.

Студено е

и мокра сьм. Обаче

все едно това е.

Аз вървя.

И нека да вали,

до утре да не спира.

Обичам да ме галят

небесните сълзи.

Сама съм.

И трябва ли

да се прибирам,

щом няма никой у дома?

Дори и теб те няма,

макар че някъде

и ти мечтаеш

да ме прегърнеш

и да бъдем двама,

във нощ, студена,

като тази,

когато съм измокрена

и толкова сама.

Но продължавам

да вървя

и вече зная

защо се скитам

нощем под дъжда.

Небето,

вместо тебе плаче

и вместо теб ме галят

небесните сълзи.

Ти винаги си с мен,

когато пожелая,

но вкъщи съм сама

и в мен боли...

И затова в нощта

навън съм,

а дъждът запява нежно

с твоя глас:

"Върви, върви,

че той те чака

някъде

    на моста

         край реката

                призори..."

 

 

 

                                 23.08.1996 г.

© Таня Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??