lucil (Людмила Игнатова)
88 52
13.06.2007 г., 22:51 ч.

Небесният хляб_Не ме оставяй 

  Поезия
557 0 3

 

Моля Те, не ме оставяй,

когато сивотата на деня

разплаква моето сърце

и ниското небе със тежестта си

ме притиска към мократа земя

и дишам като риба,

изхвърлена върху безмилостния бряг.


Моля Те, не ме оставяй,

когато всичко се озъбва и лудостта

на пълната луна обхваща всички

и крясъците им така увличат,

че започвам да крещя и аз

и моля да ми се усмихне 

поне едно нещастно гладно куче.

Усмивката му ще си купя с къшей хляб.


Не ме оставяй, моля Те,

не ме оставяй.

Аз мислех, че съм силна, но не съм,

мечти, желания все още ме изгарят

наяве и на сън.

Не ме оставяй, моля Те,

не ме оставяй.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??