Небесният хляб_Не ме оставяй
Моля Те, не ме оставяй,
когато сивотата на деня
разплаква моето сърце
и ниското небе със тежестта си
ме притиска към мократа земя
и дишам като риба,
изхвърлена върху безмилостния бряг.
Моля Те, не ме оставяй,
когато всичко се озъбва и лудостта
на пълната луна обхваща всички
и крясъците им така увличат,
че започвам да крещя и аз
и моля да ми се усмихне
поне едно нещастно гладно куче.
Усмивката му ще си купя с къшей хляб.
Не ме оставяй, моля Те,
не ме оставяй.
Аз мислех, че съм силна, но не съм,
мечти, желания все още ме изгарят
наяве и на сън.
Не ме оставяй, моля Те,
не ме оставяй.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
