Пътувам с влака на мечтите през зелените гори.
От изгреви до залези и през сини нощи до зори,
където оранжеви лисици играят си със зайци.
Поръчах си сънища както обичайно - с ''добавена реалност''.
От менюто виртуално поръчах и събуждане в абстрактност.
Заспах след коктейла, наречен ''Тайни въжделения''.
Сънищата бяха свежи - в срок на годност значи.
Две луни над мене люлееха се в звездни полуздрачи
и с любовните си пулсации изпращаха сияние.
Люлееха се и узрелите жита от повея вечерен
и мамеха с гласове на момичешки дантели -
от една далечна епоха, когато бяхме още живи.
След събуждане редно бе да благодаря на персонала.
Влакът пък напевно изсвистя... Последна гара.
Утре ще си поръчам истинска реалност - дано да има.
Да - така е когато нямаш тяло за гордост или посмешище,
а душата е заключена в клетката на световното сметище.
Мечтите са безплатни, ала трябва да са кратки.
© Д.и.м.о. Кривия Кривак Всички права запазени