26.10.2024 г., 11:56 ч.

Игри на въображението 

  Поезия » Друга
114 0 4

Пътувам с влака на мечтите през зелените гори.

От изгреви до залези и през сини нощи до зори,

където оранжеви лисици играят си със зайци. 

 

Поръчах си сънища както обичайно - с ''добавена реалност''.

От менюто виртуално поръчах и събуждане в абстрактност.

Заспах след коктейла, наречен ''Тайни въжделения''.

 

Сънищата бяха свежи - в срок на годност значи.

Две луни над мене люлееха се в звездни полуздрачи

и с любовните си пулсации изпращаха сияние.

 

Люлееха се и узрелите жита от повея вечерен

и мамеха с гласове на момичешки дантели -

от една далечна епоха, когато бяхме още живи.

 

След събуждане редно бе да благодаря на персонала.

Влакът пък напевно изсвистя... Последна гара.

Утре ще си поръчам истинска реалност - дано да има.

 

Да - така е когато нямаш тяло за гордост или посмешище,

а душата е заключена в клетката на световното сметище.

Мечтите са безплатни, ала трябва да са кратки.

© Д.и.м.о. Кривия Кривак Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Aз нарочно сложих такова заглавие, че с него да се измъквам от всякакви въпроси относно смисъла в творбата - хахах...
  • Сънища в срок на годност - добре. Това с въображението е голяма работа. Какви ли не неща се измислят, само и само да не го загубиш
  • Баш тъй си е.
  • Кривак - и аз днес съм на гара "без заминаващи". Щастливци сме да живеем в деня, а не в мечти 👍мечтите са капан за бегълци
Предложения
: ??:??