papacot (Пламен Бочев)
19 16
25.04.2009 г., 18:02 ч.

Нечовек 

  Поезия » Любовна
627 0 6

(моноспектакъл)


Тези ръце не са моите.
Не моят глас те ранява.
Не сам добрах се до ролята,
но я постигам, надявам се.

С криви усмивки галактики
правят прогнозите трайни.
Смешно, със зъби и лакти,
сам на живот си играя…

Сам любовта си намирам.
Сам я убивам за грошчета.
Сам се затичвам подире си,
седнал на дървено мостче.

После сам слагам присъдата.
Зная, все още ми вярваш.
Сам заигравам на лъгане.
(Тук не издържаш и бягаш)…

Още съм тук – след завесата –
в тежкия грим на злосторник.
Дишам с дъха на обесен,
който и Tам ще те помни…

© Пламен Бочев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??