Недей!
Недей ме докосва!
По кожата ще липсва тръпката,
дори и мисълта ще бъде грозна.
Не ме докосвай!
Не могат да са слети стъпките.
Не могат сенките да са прегърнати.
Недоизказани неща,
като мишлета в ъглите,
ще шумолят в нощта.
В светлина от лицето ти,
ще залязва упорита звезда,
в топлина от ръцете ти
бяло цвете ще оставя листа.
На устните топлият клей
аромата си ще прахосва…
Дори със дума, недей!
Недей ме докосва!
Старата дреха на душата износвам.
Под нея ръцете изстиват.
Недей ме докосва!
Не бива!
По кожата ще липсва тръпката,
дори и мисълта ще бъде грозна.
Не ме докосвай!
Не могат да са слети стъпките.
Не могат сенките да са прегърнати.
Недоизказани неща,
като мишлета в ъглите,
ще шумолят в нощта.
В светлина от лицето ти,
ще залязва упорита звезда,
в топлина от ръцете ти
бяло цвете ще оставя листа.
На устните топлият клей
аромата си ще прахосва…
Дори със дума, недей!
Недей ме докосва!
Старата дреха на душата износвам.
Под нея ръцете изстиват.
Недей ме докосва!
Не бива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
