Недей!
Не ме целувай за последно,
прощалните целувки мразя.
И за двама ни е непотребно,
устни влюбени за теб да пазя!
Не ме прегръщай за раздяла,
толкова ненужно и банално!
С твоите прегръдки съм живяла,
сега ще ги затрия бавно.
Не ми шепти любовни думи,
ни смешни, блудкави слова,
обичта ни смисъла загуби,
зарових нея в пепелта.
Не ме докосвай с топли длани,
че моите студени са и бледи,
огън някога във тях запали -
днес са безразлично охладнели!
Не ме поглеждай тъй виновно,
с плахи нотки на вина.
Да ме гледаш вече е греховно,
зад гърба на твоята жена!
Не ме обичай, късно стана,
любов във мен да посадиш!
Обичай я, но не с измама...
за мен е късно да тъжиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитринка Димова Всички права запазени
