12 jul 2009, 23:25

Недей!

  Poesía
930 0 4

Не ме целувай за последно,
прощалните целувки мразя.
И за двама ни е непотребно,
устни влюбени за теб да пазя!

Не ме прегръщай за раздяла,
толкова ненужно и банално!
С твоите прегръдки съм живяла,
сега ще ги затрия бавно.

Не ми шепти любовни думи,
ни смешни, блудкави слова,
обичта ни смисъла загуби,
зарових нея в пепелта.

Не ме докосвай с топли длани,
че моите студени са и бледи,
огън някога във тях запали -
днес са безразлично охладнели!

Не ме поглеждай тъй виновно,
с плахи нотки на вина.
Да ме гледаш вече е греховно,
зад гърба на твоята жена!

Не ме обичай, късно стана,
любов във мен да посадиш!
Обичай я, но не с измама...
за мен е късно да тъжиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитринка Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...