dani (Даниела)
23 518
11.06.2006 г., 20:23 ч.  

Недей... 

  Поезия
759 0 5

 Недей да ме гониш от утрото свое,
 аз със слънцето тихо ще вляза през щорите,
 с очите ти ще поиграя,
 а щом ги отвориш –
 бързичко ще изляза,
 без дори да усетиш.
 Недей да ме гониш от  своето лято,
 аз ще съм само вълна, която приижда към теб,  
 за да те милва –
 без ти да знаеш...
 Аз ще съм в нежния трепет на морския бриз,
 в залеза пурпурен,
 в шума на тревите,
 в аромата на пролетен цвят,
 във вика на ранения гларус,
 аз ще съм в спомена...
 Недей да ме гониш оттам.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??