Недей...
Недей да ме гониш от утрото свое,
аз със слънцето тихо ще вляза през щорите,
с очите ти ще поиграя,
а щом ги отвориш –
бързичко ще изляза,
без дори да усетиш.
Недей да ме гониш от своето лято,
аз ще съм само вълна, която приижда към теб,
за да те милва –
без ти да знаеш...
Аз ще съм в нежния трепет на морския бриз,
в залеза пурпурен,
в шума на тревите,
в аромата на пролетен цвят,
във вика на ранения гларус,
аз ще съм в спомена...
Недей да ме гониш оттам.
© Даниела All rights reserved.
Красив стих!
