Недей
Още ли търсиш в падащия здрач
онази тъмно синя безметежност,
която скриваше детинската ни страст
с една мистична и припяна веселост?
И пак ли виждаш в мътните води
при вълнолома белези сакрални?
Те, бляновете скрити в пясък фин
откриха старо родство – при коралите. Пристъпваш ли във ниските треви,
където си играхме на порастване?
Защо го правиш? Тъй ли не разбра,
че любовта е приказка опасна?
И вярваш ли, че днешната дъга
ще те завърне в минали безвремия?
Шега нелепа е да вписваш любовта
в пречупена светлинна теорема
и да поглеждаш с толкова печал
към твоята половина на Луната.
Недей да мислиш, че след полунощ
аз будна ще съм,
някъде оттатък.
Не те разбирам... Тръгвайки от теб
оставях знаци, по които да намериш
по-силна и очарователна любов.
Защо я търсиш във погрешно време?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
