Мечтите рухват ненадейно и остава болката,
която ти горчи като пелин,
която мъчи твоята душа ранена,
която я човърка със остен,
която я гори като с желязо
и пари и разяжда я безкрай,
която всичко хубаво унищожава
и завладява я докрай.
А без мечти човекът ще умре.
Ще се превърне в жалко същество,
което прави всичко механично
с досада, с мъка, без душа.
Недей да се отказваш от мечтите си,
мечтай докрай, до сетен дъх мечтай!
И вярвай силно във това, че ще се сбъднат
и ще намериш мястото си във света!
© Анна Дюлгерова Всички права запазени