Недей ме пожелава!
Не ме поглеждай!
Твоят ад е там -
под миглите, в зениците ми черни.
"Защо?" не питай!
Дяволът съм, знам
за всичките страхливци суеверни.
Недей ме пожелава!
От мига, във който ме докоснеш - с теб е свършено!
Сърцето ти - кибрит, а аз - искра!
И тялото ти после - шепа въглени...
Не искай да остана!
Аз не съм "звездичка", "ясно слънце", "топъл юни"...
А буря разлюляла всичко вън,
и всичко в теб,
и всичко по между ни!...
Не чуваш ли, безумецо! Недей!
Аз няма да съм спомен!
А присъда!
Не спирай! Отмини! Без мен живей!
Защото после ВСИЧКО ще ти бъда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
