Недей ми дума, юначе
Недей ми дума, юначе,
че са ми хубави о́чите
дорде ги не видиш да плачат
като планински потоци.
Недей ми дума, юначе,
че ми е лицето бело,
дорде го не видиш свъсено,
от дертове потъмнело.
Недей ми дума, юначе,
че са ми свила косите,
дорде ги не видиш разплетени
и по тебе разсипани.
Недей ми дума, юначе,
че ми е снагата кръшна,
дорде не износи децата ти,
тогаз я нежно прегръщай.
Недей ми дума, юначе,
само ме дръж за ръка,
думите нищо не значат.
Аз действия чакам. Сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
