Недей ми дума, юначе, 

че са ми хубави о́чите 

дорде ги не видиш да плачат

като планински потоци.

Недей ми дума, юначе,

че ми е лицето бело,

дорде го не видиш свъсено,

от дертове потъмнело.

Недей ми дума, юначе,

че са ми свила косите,

дорде ги не видиш разплетени 

и по тебе разсипани.

Недей ми дума, юначе,

че ми е снагата кръшна,

дорде не износи децата ти,

тогаз я нежно прегръщай.

Недей ми дума, юначе,

само ме дръж за ръка,

думите нищо не значат.

Аз действия чакам. Сега!