Недей ми дума, юначе
Недей ми дума, юначе,
че са ми хубави о́чите
дорде ги не видиш да плачат
като планински потоци.
Недей ми дума, юначе,
че ми е лицето бело,
дорде го не видиш свъсено,
от дертове потъмнело.
Недей ми дума, юначе,
че са ми свила косите,
дорде ги не видиш разплетени
и по тебе разсипани.
Недей ми дума, юначе,
че ми е снагата кръшна,
дорде не износи децата ти,
тогаз я нежно прегръщай.
Недей ми дума, юначе,
само ме дръж за ръка,
думите нищо не значат.
Аз действия чакам. Сега!
© Ива ВалМан All rights reserved.
