Недейте да вините ветровете,
ни бурите, ни луднало морето,
че дива мощ с енергия напира,
а сетне болка в яростта прозира.
На битието и небитието
пред кръстопът съм, в цялост е обзета
душата – търси лековитост блага,
но лудостта най-силно й приляга.
© Данаил Таков Всички права запазени