Недоизказано
Тъга в душата - непокорната...
Любов в сърцето ми - горещото...
И разум в мислите ми - мъдрите...
Вулкан, готов да изгори покоя ми...
Запълвам празнотата от съмнения,
попадайки във твоите обятия
и хвърлям се, изгаряйки, във огъня
на вечната любов към другата.
Как искам, губейки се в теб,
да мога да се скрия във очите ти,
да бъда бисерна сълза от лед
и да докосна, капейки, ръцете ти.
Изпий сълзата, капнала във шепите,
изгаряща съдбовно тялото,
и погледни очите ми - греховно слепите.
Направиш ли го - да, ще е началото.
Ще кажеш мило, че не ме разбираш,
че може би звуча недоизказано.
Вулканът трудно се гаси, приятелю.
От лавата му пепел би останало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Георгиева Всички права запазени
Продължавай в същия дух 
