12.03.2015 г., 15:31 ч.

Недоизречено 

  Поезия » Любовна
421 0 0

НЕДОИЗРЕЧЕНО

Лицето ти е моето щастие, щом зърна усмивката ти.
В съня ми всяка вечер идваш, но на сутринта отворя ли очи, осъзнавам, че теб те няма.
На небето има много звезди, но то обича единствено луната.
Ще бъде ли нашата любов по-голяма?
Винаги караш сърцето ми да се разтупти, когато видя пламъка в очите ти!
Мълчанието ти бавно ме убива, но от гроба ще изляза, за да усетя целувката ти страстна.
Заблуждавам ли се аз, че ме обичаш?
Заедно можем да създадем спомени прекрасни.
Мечтая да чуя от теб : "Обичам те..."
Казват, че мечтите са безплатни. Готов съм да платя цената, която нужна е, за да усетя твоето дихание.
Никога не разбивай сърцето ми. Само така ще видиш, че кактусът няма бодли.
Не, аз не съм този, за когото всички ме мислят. Но съм човекът със скъсаното палто, под което се крият червените рози.
Да, ти си най-искреното ми желание!
Иска ми се да те притисна силно към гърдите си, за да усетя ударите на твоето сърце.
Гальовните ти ръце да вплитат пръсти в косата ми и
с тихи думи да шепнеш: "Не мога да живея без теб".
Позволи на душите ни да станат неразделни! Така, както в сънищата ми - ти и аз сме обгърнати от романтика.
Любовта ми към теб никой няма да разбере.

Отново лежа и гледам към тавана. Мисля, че не ми трябва нищо повече...освен теб.
Никога няма да спра да те обичам. Шанс ще ми дадеш ли?
 Дали?

© Иван Чорлев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??