Недооценен талант
Аз от малка съм решила
кукли да обличам в плетки.
Да рисувам и да шия,
ноооо … понякога са случват грешки.
Бях останала сама
и идея се заражда.
Чух на дяволче гласа:
„Баба трябва да зарадваш!
Най-прекрасната картина
на прозорец ще рисуваш.
Туй умеят го малцина… „
И така се развълнувах!
Взех червило, молив, крем
от кутията на мама.
И във онзи слънчев ден
аз рисувах до забрава.
Къщи, гъбки и цветя.
Облаци, слънца и хора.
Даже вънка заваля.
Аз рисувах без умора.
Най-накрая бях готова,
и доволна, и щастлива.
Включих си касетофона.
Баба влиза и … застива.
Не получих аз похвала.
Не разбран талант останах.
Най-получих кофа с пяна.
Да почистя заповяда.
Бърсах, мазах, мазах, бърсах.
Как шедьовър се почиства?
Бърсах, мазах, плаках, страдах,
а пък баба се подсмихва.
В този ден и обещах,
да рисувам само в блокче.
Нови моливи видях
сутринта на мойто столче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
Талантите трябва да се покрепят