Недоосмислено
Общество разяждано от свади
и безброй войни на зверове
и всички пържим се на клади,
без следа от омерзение.
Лицата ни изглеждат ласкави,
а в мислите кипи отрова
и душите ни се гърчат мъчени
от ангели на пъкъла...
Не спим, а вечно дебнем,
нещо, някого да завлечем -
дори в почивките умираме,
нечий свят да окупираме.
А доброто пак и пак е пас -
за него т`ва е без значение,
а Господ е изпаднал във захлас
пред прелестите на богините.
Вярваме единствено в това,
което имаме или пък мислим
и животът ни тече в среда,
където дебнем се и люспим.
Агресия обзема мислите,
когато другиго дари успеха
и здраво стискаме юмруците,
готови да се сбием за утеха.
Злоба, злост и жлъч,
в олигавена усмивка се обръщат
пред усмирителния бич,
на тез които ни поглъщат...
--------
Ех, безкраен е светът,
безкрайна също е играта...
Краен само е мигът -
опонентът на живота кратък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гео Лански Всички права запазени
