Недоосмислено

8.09.2014 г., 17:16 ч.

Поезия » Философска

944 0 16

Общество разяждано от свади
и безброй войни на зверове
и всички пържим се на клади,
без следа от омерзение.
Лицата ни изглеждат ласкави,
а в мислите кипи отрова
и душите ни се гърчат мъчени
от ангели на пъкъла...
Не спим, а вечно дебнем,
нещо, някого да завлечем -
дори в почивките умираме,
нечий свят да окупираме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Недоосмислено

Искате да прочетете повече?

Предложения