26.04.2020 г., 20:31 ч.  

Недописан финал 

  Поезия
739 12 26

Минута от теб

Минута от мен

И цели два грама живот.

Време, стрелки

Сини очи

Пълни догоре с любов.

Чифт с криле

Черно кафе

И полет далече от тук

Трепет в нощта

Допир с ръка

И нежен класически звук.

Пулс на сърце

Двеста и две

И цяла вселена звезди

Крачка към мен

Поглед пленен

Скришно изтрити следи.

Пясък вълни

Там -аз и ти

Море. Свобода, дървен сал.

Стъпка към теб

Кубчета лед

Танц с недописан финал. 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силвенце 🌹
  • Прекрасно е!
  • Не се бях сетила 😊 Благодаря, че сподели! И от мен 🌹❤️ за теб!
  • Цветенце 🌹❤️
    Радвам се да те видя. Всъщност е двеста и две, защото е пулс пред пръскане, пределен-от Любов ❤️❤️❤️
    И твоето тълкуване е сладко.
    Прегръдка.
  • “Минута от теб
    Минута от мен
    И цели два грама живот. ...

    Пулс на сърце
    Двеста и две
    И цяла Вселена звезди...”!!!

    Много ме замисли символиката на числото двеста и две и открих за себе си в нея стопроцентовия пулс на две сърца и двата грама живот ведно😊 Много е красиво, Дени! Браво! 🌸
  • А, посети ме Петър, благодаря😊
    Радвам се, че ти хареса. Чети, мечтай и твори. Желая вдъхновение.
  • Кратко, ясно, изразително, с чувство, кара те да продължиш да го четеш, страхотно е
  • Ах....
    Това беше зимна приказка, Дени
  • Стига писане. Хайде на шипковия храст 😉💃💃💃
  • Значи ти е дадено. Не го мисли повече, а пиши!🌸
  • Иринче, благодаря
    Честно казано , аз видях, че е безглаголно чак след като го публикувах :D
  • Майсторство си е без глаголи, Дени. И ако смисъл изпъкне, думи нямам.
    Благородно завиждам. Не е за всеки 👍🌼
  • Христо, Младост-старост.. 🤣
    Георги.. Ще има и от ребрата 🤣
  • Хубаво.
    Но къде са класическите образи - ребра, бедра?
  • Дени! 😊
    Точно за това със теб говорим -
    пържени картофки, океани...
    Без излишни, някакви глаголи,
    но с кафе и малки кроасани!
  • Юри🤣
    Много романтичен тоз живот
    На плажа ще си вземеме картофки
    Без глаголи и без много пот
    За морето вече сме готови.
  • Дени! 😀 😉 😀
    Искам да имам живот -
    точно такъв - без глаголи!
    Аз и ти, плувнали в пот,
    по плажа да тичаме голи!
  • Георги 🤣🤣
  • Но намек тук лек
    за този финал -
    Сънува човек
    един бедър бял...

    Тук намигнах, но стихът е с интересен градеж и послание, скрито в тайната на финала, който всеки би искал...
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Дани. И на добавилите в "Любими"!
  • Прекрасно е, Дени! Поздравления!
  • Красе, Наде 🌹❤️
  • Много хубав "недописан финал"!
  • Хубаво е, Дени!
  • Деа 🌹🌹
  • Ех, че е хубаво! Браво! Не ти трябва финал...💖
Предложения
: ??:??