26 апр. 2020 г., 20:31  

Недописан финал

938 12 26

Минута от теб

Минута от мен

И цели два грама живот.

Време, стрелки

Сини очи

Пълни догоре с любов.

Чифт с криле

Черно кафе

И полет далече от тук

Трепет в нощта

Допир с ръка

И нежен класически звук.

Пулс на сърце

Двеста и две

И цяла вселена звезди

Крачка към мен

Поглед пленен

Скришно изтрити следи.

Пясък вълни

Там -аз и ти

Море. Свобода, дървен сал.

Стъпка към теб

Кубчета лед

Танц с недописан финал. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силвенце 🌹
  • Прекрасно е!
  • Не се бях сетила 😊 Благодаря, че сподели! И от мен 🌹❤️ за теб!
  • Цветенце 🌹❤️
    Радвам се да те видя. Всъщност е двеста и две, защото е пулс пред пръскане, пределен-от Любов ❤️❤️❤️
    И твоето тълкуване е сладко.
    Прегръдка.
  • “Минута от теб
    Минута от мен
    И цели два грама живот. ...

    Пулс на сърце
    Двеста и две
    И цяла Вселена звезди...”!!!

    Много ме замисли символиката на числото двеста и две и открих за себе си в нея стопроцентовия пулс на две сърца и двата грама живот ведно😊 Много е красиво, Дени! Браво! 🌸

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...