Недопушена цигара
Недопушена цигара
Спри за миг край пътя прашен,
последно сбогом ми кажи.
След теб остава мракът страшен,
той със мене ще тъжи.
С бутилка ром и старо уиски
край камината ни вечер ще присядам.
Струва ли, кажи ми, рискът
цял живот за теб да страдам?
И ще бъда недопушена цигара,
белязана от твоите устни,
от любов ще тлея, ще догарям
и накрая просто ще угасна...
И кажи, нима не заслужавам
последно сбогом да ми кажеш?
Върви по пътя, нека страдам...
мракът не е толкоз’ страшен.
Илияна Дадарова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
