10.09.2014 г., 7:46

Недоразумение

858 0 0

                          Недоразумение                     

Сервитьорка ме гледа, направо примигва:

-Една  мъничка грешка,  а  страшен  шум вдигаш,

погледни  ми очите,  а защо не и  краката,

нима  нищо  не  може  да  ми вдигне цената,

тази  мъничка  цифра  вече  всички разбраха,

пет лева бакшиш  ли ти се досвидяха,

замисли се за малко,  разтълкувай нещата,

и  не  трябва ли,  дядо,  да смениш очилата?

                                                     Илия     Вълчев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Вълчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...