Недосегаема съм...

Поезия

1.2K 0 4

НЕДОСЕГАЕМА СЪМ

(на Димитър)

Фалшиво е лицето ти,

преиграни са жестовете,

крещят лъжите, облечени в думи.

Блъскат се в мен и се разпадат...

Недосегаема съм...

отдавна не си ме докосвал отвътре,

отдавна не ме боли,

отдавна не ми липсваш,

отдавна си сив и далечен.

Да те променя... нямам сили.

Вече не вярвам в теб,

като луд, ударил се в реалността,

като молитва, останала не чута,

като угаснала мечта... не Вярвам

в празните ти думи,

в опитите да ме нараниш.

Недосегаема съм...

за този, който пада, вместо да лети...

P.S. Забрави ме, за да те запомня Човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mihan (Мишо Ангелов)

Щом виждаш някого изцяло в сиво,
с усещане,че всичко е фалшиво,
не се мъчи в тъга безкрайна!
На бързо му тръсни подробна МАЙНА!!!

2012-06-20T07:01:10+03:00
Маргарита (Маргарита Георгиева)

Силен стих,пропит с болка...живота продължава...Поздрави!

2008-06-09T16:21:20+03:00
mimi7102 (Мария Иванова)

Мила моя, съжалявам, че така изгуби "приятел"! Надявам се това да те направи по-силна!

2008-05-13T16:12:19+03:00
katerinabaeva (Катерина Баева)

Интересен , "недосегаем" стих.
"Недосегаема съм...
за този, който пада, вместо да лети..."
това ме впечатли

2008-05-13T15:01:21+03:00