rozeto_bg (Роси Стефанова) rozeto_bg (Роси Стефанова)
37
May 13, 2008, 1:42 PM

Недосегаема съм...

  Poetry
1.2K 0 4

НЕДОСЕГАЕМА СЪМ

(на Димитър)

 

Фалшиво е лицето ти,

преиграни са жестовете,

крещят лъжите, облечени в думи.

Блъскат се в мен и се разпадат...

Недосегаема съм...

отдавна не си ме докосвал отвътре,

отдавна не ме боли,

отдавна не ми липсваш,

отдавна си сив и далечен.

Да те променя... нямам сили.

Вече не вярвам в теб,

като луд, ударил се в реалността,

като молитва, останала не чута,

като угаснала мечта... не Вярвам

в празните ти думи,

в опитите да ме нараниш.

Недосегаема съм...

за този, който пада, вместо да лети...

 

P.S. Забрави ме, за да те запомня Човек. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mihan (Мишо Ангелов)
    mihan (Мишо Ангелов)
    Щом виждаш някого изцяло в сиво,
    с усещане,че всичко е фалшиво,
    не се мъчи в тъга безкрайна!
    На бързо му тръсни подробна МАЙНА!!!
  • Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Маргарита (Маргарита Георгиева)
    Силен стих,пропит с болка...живота продължава...Поздрави!
  • mimi7102 (Мария Иванова)
    mimi7102 (Мария Иванова)
    Мила моя, съжалявам, че така изгуби "приятел"! Надявам се това да те направи по-силна!
  • katerinabaeva (Катерина Баева)
    katerinabaeva (Катерина Баева)
    Интересен , "недосегаем" стих.
    "Недосегаема съм...
    за този, който пада, вместо да лети..."
    това ме впечатли


Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0