Недосегаема съм...
НЕДОСЕГАЕМА СЪМ
(на Димитър)
Фалшиво е лицето ти,
преиграни са жестовете,
крещят лъжите, облечени в думи.
Блъскат се в мен и се разпадат...
Недосегаема съм...
отдавна не си ме докосвал отвътре,
отдавна не ме боли,
отдавна не ми липсваш,
отдавна си сив и далечен.
Да те променя... нямам сили.
Вече не вярвам в теб,
като луд, ударил се в реалността,
като молитва, останала не чута,
като угаснала мечта... не Вярвам
в празните ти думи,
в опитите да ме нараниш.
Недосегаема съм...
за този, който пада, вместо да лети...
P.S. Забрави ме, за да те запомня Човек.
© Роси Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силен стих,пропит с болка...живота продължава...Поздрави!
-
Мила моя, съжалявам, че така изгуби "приятел"! Надявам се това да те направи по-силна!
-
Интересен , "недосегаем" стих.
"Недосегаема съм...
за този, който пада, вместо да лети..."
това ме впечатли
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с усещане,че всичко е фалшиво,
не се мъчи в тъга безкрайна!
На бързо му тръсни подробна МАЙНА!!!