27.07.2011 г., 20:12 ч.

Недостатъчно 

  Поезия » Любовна
734 0 0

Един живот не стига да ти се нарадвам.
Все си мисля как ще изтече.
Мигове със теб ще си открадвам,
но недостатъчни за мен са те.

За колко, за колко време ще те имам?
Искам непрекъснато да бъдем двама.
Обичам сгушена под рамото ти да заспивам,
но боли, когато се събудя и те няма.

Все се питам колко време с теб ще мога да прекарам.
Секунда - разцепена на две?
За секунда не ще мога дори да те погаля,
не ще успея да хвана твоите ръце.

Дали минута ще ми стигне?
За минута няма да мога да те притисна и прегърна.
Минутата така бързо ще отмине
и ще трябва гръб да ти обърна.

Час? Дали час ще ме насити?
Една твоя целувка и часът е изминал.
Ти ще тръгнеш, а мечтите ми ще са разбити.
Ти ще тръгнеш, а животът ми ще е отминал.

Защо животът така ни принуждава
да нямаме време за любимите хора.
Очите ни търсят, сърцето ни страда,
Пристрастени сме към любовната дрога.

И всичкото време с теб не ще ме нарадва.
За мене то е недостатъчно.
Любовта в сърцето ми е някак си нещастна,
защото всичко случва се почасово.

Недостатъчно е, а ми трябваш.
Недостатъчно е, защото искам нещо вечно.
Обидно е през живота ми да преминаваш,
но те обичам болезнено и нечовешко.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??