3.05.2012 г., 0:39

Недостатъчност

3.1K 2 29

Не стигат чифт обувки за сезона

каквото наумя си - да избродя.

Със времето нахалост все се гоним -

зад мен подтичва, за носа ме води...

Не стигат сто усмивки във деня ми -

на всеки по едничка да раздам, а

щастлива - като цъфнали налъми - 

пестя си маниерите на дама.

Не стигат две-три думи изтървани

в небето светлината да затулят.

Не се хабете - няма да се хвана,

имунно защитена съм от хули.

Не стигат дни... а всъщност и години,

да стихна кротка, да ми сложат дига.

Свирукайки, животът ми ще мине.

От днес. Четир'есет и пет не стигат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...