Недосънуван сън... си ти
Във нощите ми имаше икона,
през утрините само птица пя...
Заспивам там от своята умора
и сън недосънуван оцеля...
Във мислите нахлувам,
не във моите...
Нахално гледам твоите очи...
С походката си нежна,
но и горда,
събираш погледите... ти...
Усмихвам се... не знаят...
те не знаят,
че моята икона спи до мен,
че моята умора има име
и името й носи се от теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Всички права запазени
