maiasand (Мая Санд)
77 187
15.12.2018 г., 22:58 ч.

Недосънувано 

  Поезия » Любовна
502 2 5

Когато клепачите тегнат в безсъние нощем,

отново се вкопчвам в неизречени думи.

В тихите стъпки на избледнели следи.

Лутам се в пясъчни замъци и търся

незалостени врати.

 

В недосънуван копнеж проблясва утрото.

Сънищата отминават като изгубени души.

Няма мост, който далечното да свързва.

Лесно  се забравят любими, но дълго

невиждани очи.

 

Бъдното гнети със своята неизвестност.

Затова си открадвам мъничко “днес”,

за да мога да те измислям и утре.

Моето недосънувано утре 

със стар адрес.

 

Скъсан наниз от мъниста са мислите ми.

Но ти усърдно ги събираш и лесно четеш.

Благодаря ти, че ме разбираш!

Прекрасно разбираш и...

прекрасно болиш!

 

'12/2018

© Мая Санд Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов), благодаря ти! Поздрави и от мен!
  • Благодаря ти за коментара, Стойчо! Докато има жажда за любов, има и жажда за живот!
  • Структурата на стихотворението е интересна.
    И жаждата да срещнеш приказния свят на любовта!😃
  • Благодаря, Гавраил! Желая прекрасен ден!
  • Хареса ми това недосънувано утре.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??