Меричка (Мери Попинз)
718 2544
30.01.2007 г., 14:55 ч.

Недоверие ли...? 

  Поезия
674 0 7

                  
                          Недоверие ли...?

 

Дали не е ново начало –

раздухвам чувствата поовехтели,

като в камина сиви въглени,

горели през зимата, в бялото.

И чакам те, да почнем още неизтлели.

 

Не ми припомняй, скъпи, как

омайно морето през юли нашепваше

в нощта със светулки омесена –

бисерна приказка в лазурния мрак.

И ярка звездица потрепваше.

 

Не ми припомняй след дните ни

докосването нежно на ръце безпаметни

и пръсти шепотно преплетени –

в очакване да ни изплачат и сълзите.

Способни са да съживят и камъка.

 

Свещицата в нощта, макар и слаба,

ми дава свят покой, разстила светлина.

И търся своето единствено спасение –

възкръснала, молитвено мълвя.

Прошепнато на зазоряване,

тъй тихо: Ти ела...!

 

29.01.2007 г.

 

 

Едногодишен... господар на думите..

Какво правиш в интелектуалния си ден?

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • , благодаря ви и за това, че си вярваме!
  • "раздухвам чувствата поовехтели,
    като в камина сиви въглени, "
    ...
    "И търся своето единствено спасение –
    възкръснала, молитвено мълвя.
    Прошепнато на зазоряване,
    тъй тихо: Ти ела...!"
    Хубав стих! Дано е ново начало!







  • Много нежен стих! Поздрави!
  • Наистина си по-различна, но си отново прекрасна!
    Поздрави
  • колко различно звучиш тук, Мери. не знам защо, по странен начин успокояващо ми звучи този стих. поздравления!
  • Някакво фино равновесие излъчва стиха ти, прекрасен е!
  • Браво!
    Хареса ми много!
Предложения
: ??:??