Недоверие ли...?
Недоверие ли...?
Дали не е ново начало –
раздухвам чувствата поовехтели,
като в камина сиви въглени,
горели през зимата, в бялото.
И чакам те, да почнем още неизтлели.
Не ми припомняй, скъпи, как
омайно морето през юли нашепваше
в нощта със светулки омесена –
бисерна приказка в лазурния мрак.
И ярка звездица потрепваше.
Не ми припомняй след дните ни
докосването нежно на ръце безпаметни
и пръсти шепотно преплетени –
в очакване да ни изплачат и сълзите.
Способни са да съживят и камъка.
Свещицата в нощта, макар и слаба,
ми дава свят покой, разстила светлина.
И търся своето единствено спасение –
възкръснала, молитвено мълвя.
Прошепнато на зазоряване,
тъй тихо: Ти ела...!
29.01.2007 г.
Едногодишен... господар на думите..
Какво правиш в интелектуалния си ден?
© Мери Попинз All rights reserved.
, благодаря ви и за това, че си вярваме!
