Да, по-различна съм,
съдбата така е решила
и с мен, като на сън
дъното е изтрила.
Но докрай аз ще се боря
срещу тази своя съдба
и никого няма да моля
да я замени за по-добра.
Такава е - тежка и трудна
и още може би ще ме мъчи,
но има си и прелест чудна -
на много неща ще ме научи.
Как да се боря
и как да побеждавам,
как от любов да горя
и как на красивото да се наслаждам.
Как в хладна, есенна вечер
да роня сълзи заедно с дъжда,
как със стиха да литвам надалече
и как тъгата си да скрия от света.
Аз със съдбата ще се боря
и за този недовършен филм
със оскара за главна роля
ще мина по-червения килим.
28.11. 2009год.
© Александра Иванова Всички права запазени
Браво за стиха!