Недовършената ни балада
Посветено на голямата любов в едно семейство, която ранната смърт на съпруга не можа да прекърши и до днес.
Когато пак щастлива
съм в сънищата с теб,
оживява нашата балада
с думи святи
там написани,
с полупразния,
последен
и болезнен ред...
А някой казваше,
че болката ми
времето ще излекува,
като бучка лед
ще я стопи
но след теб е зима -
не е пролет
и не лекува,
а разнася времето
болката навред...
Знам, моят дух от мъка
и от преданост е болен -
вчера, днес и занапред.
Животът ми,
от участ зла орисан,
до безнадежност
разсъблечен,
е, може би, обречен
в огъня на живи
спомени да изгори..
Но щом
душата ми се извиси
с криле, отърсени
от пепелта
на земната ми клада,
нетърпелива
тя ще полети
и ангелски засмяна
към недовършената ни
б а л а д а,
към полупразния,
последен ред,
там думите до край
да нареди -
за любовта ни
чиста и голяма!
Дейзи Патън
.•´¸.•*¨) ¸.•*¨)
(¸.•´ (¸.•´ .•´ ¸¸.•¨¯`•
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дейзи Патън Всички права запазени
