Парче месо, разкъсвано на две -
изтерзано момчешко сърце.
Любов и страх се зверски борят в мен,
не давайки покой ми ни нощ, ни ден.
Ще тъпчеш ли и ти, любима моя
това което тъпкаха преди?
Ще доубиеш ли
умъртвените
мечти?
Ще обикнеш ли остатъка от мен?
Макар и малко, остана ми парче сърце.
И в посивелите очи си само ти.
Закърпена душа на едно пораснало дете.
© Ервин Даутев Всички права запазени