9.10.2009 г., 2:56

Недовършено

824 0 1

Парче месо, разкъсвано на две -

изтерзано момчешко сърце.

Любов и страх се зверски борят в мен,

не давайки покой ми ни нощ, ни ден.

Ще тъпчеш ли и ти, любима моя

това което тъпкаха преди?

Ще доубиеш ли

умъртвените

мечти?

Ще обикнеш ли остатъка от мен?

Макар и малко, остана ми парче сърце.

И в посивелите очи си само ти.

Закърпена душа на едно пораснало дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ервин Даутев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...