6.02.2013 г., 8:01

Негодяй

1.1K 0 0

Боли, боли ме глава

от твоите слова…

ах как писна ми,

да те слушам

как жалваш се,

че държавата му виновна била,

че тъй, че онуй         

инак било.

Не се траеш, бе човек,

иде ми да крещя,

писна ми да те слушам

как обич неполучил,

а, земи, че млъкни

и разбери, ти вече

за да получаваш,

трябва и да даваш,

а ти се оплакваш,

негодяй! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...