Нехайно
457
0
0
Много хора срещнах във живота,
с не един от тях живях
и на "лайфа" пихме от компота
а даже хич не изтрезнях.
Щото всички пием тази супа,
на челото с мокра кърпа.
Макар, че паднали сме в кюпа,
купонът за ръкав ни дърпа.
Стряскаме се, но не се тревожим-
ние сме си безхаберни.
Няма как дори да се изложим-
на битието сме си верни.
На очите слагайки пердето,
правим туй на всеки километър
и се пишем за светци, дордето
портата отвори свети Петър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
