11 нояб. 2022 г., 10:33

Нехайно

461 0 0

Много хора срещнах във живота,

с не един от тях живях

и на "лайфа" пихме от компота

а даже хич не изтрезнях.

 

Щото всички пием тази супа,

на челото с мокра кърпа.

Макар, че паднали сме в кюпа,

купонът за ръкав ни дърпа.

 

Стряскаме се, но не се тревожим-

ние сме си безхаберни.

Няма как дори да се изложим-

на  битието сме си верни.

 

На очите слагайки пердето,

правим туй на всеки километър

и се пишем за светци, дордето

портата отвори свети Петър.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...