11 нояб. 2022 г., 10:33

Нехайно

464 0 0

Много хора срещнах във живота,

с не един от тях живях

и на "лайфа" пихме от компота

а даже хич не изтрезнях.

 

Щото всички пием тази супа,

на челото с мокра кърпа.

Макар, че паднали сме в кюпа,

купонът за ръкав ни дърпа.

 

Стряскаме се, но не се тревожим-

ние сме си безхаберни.

Няма как дори да се изложим-

на  битието сме си верни.

 

На очите слагайки пердето,

правим туй на всеки километър

и се пишем за светци, дордето

портата отвори свети Петър.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...