Неистински свят
Цветята – изкуствени, светлината – фенерна.
Морето – побрано във детско корито.
И всички приятели твои, най-верни,
отсъстват, когато най-черни са дните.
Светът става малък, фалшив и катранен.
Закърмва те майчински с мляко, но сухо.
Където целуне, оставя ти рана,
и щом те прегърне, не носи разтуха.
Земята – напукана, алергична към посев.
Приютява тя само любимите хора.
Дори да разкъсаш небето с въпроси,
знай, че няма кой да ти отговори.
Това е светът ни – далеч не е розов.
Всяко слънце, в което се влюбиш, залязва.
Но ти пак се влюбвай, така само този
неистински свят не се забелязва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
