mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
20 abr 2012, 0:13

Неистински свят 

  Poesía
998 0 7
Цветята – изкуствени, светлината – фенерна.
Морето – побрано във детско корито.
И всички приятели твои, най-верни,
отсъстват, когато най-черни са дните.
Светът става малък, фалшив и катранен.
Закърмва те майчински с мляко, но сухо.
Където целуне, оставя ти рана,
и щом те прегърне, не носи разтуха.
Земята – напукана, алергична към посев.
Приютява тя само любимите хора.
Дори да разкъсаш небето с въпроси,
знай, че няма кой да ти отговори.
Това е светът ни – далеч не е розов.
Всяко слънце, в което се влюбиш, залязва.
Но ти пак се влюбвай, така само този
неистински свят не се забелязва.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!!!...
  • много ми хареса!
  • Хубав стих. Забелязала съм, че първите Ви седем-осем строфи са най силни, а после сякаш губите инерция. Чисто субективно възприятие, разбира се. Третият куплет (откъм структура, нямам забележки към семантиката на стиха, всичко си е на мястото смислово)е като легнал полицай, тъкмо се плъзне човек по редовете, па се спъне в него.
    Поздрав!
  • Браво!
  • Много добра идея. Стихотворението е грабващо, въздействащо, интересно, красиво написано. Само че на някои места се спънах в ритъма - сигурна съм, че знаеш кои са. Поздрав и хубава вечер!
  • Поздрав, Марти!
  • Браво.
Propuestas
: ??:??