Неизречени думи

Неизречени думи

Не мога да спя,
защото постоянно те сънувам.
Искам да си обясня
защо не мога да те нарисувам.

Проспивам живота си
и нощем сънувам повторението.
Обичам лъжите си,
лъжите на избавлението.

Искам да тичам, да бягам, да тичам!
Искам да не мисля, да лъжа, да не ме боли!
Искам да спра, да се погледна, да се заобичам!
Искам някой за мене да скърби!

Мисля за толкова хора
и за техните думи, които ме нараниха.
Животът така ме разочарова,
като ми доведе приятели, които ме затриха.

Толкова неща не можах да кажа.
В главата ми ехтят думите, които исках да изкрещя.
Искам само веднъж да им покажа
след тях колко трудно ми е да се доверя.

Усещам, че някъде в небето ме чака нещо добро.
Ангели ще разперят крила, за да ме прегърнат.
Умът ми отново заспива, сърцето ми е все само.
Всички от приятели в егоисти се превръщат.

Сълзите ми се стичат и попиват.
Посягам към лица, но те избледняват.
Говориш им, но те не те разбират.
Не те разбират, но поне умеят да те обвиняват.

Сълзи от дъното на моята душа извират.
Искам да те хвана за ръка, да те дръпна!
По красотата те посрещат, по пари пък те избират.
Честна съм, ала искреност от вас не мога да изтръгна.

Не е справедливо да обичаш!
Когато те е грижа за някой, той злоупотребява!
За близък го зачиташ.
Уважаваш го, но той все пак те огорчава.

Само любовта си имам.
Денем обичам, а нощем обожавам.
По този начин до никъде не стигам,
а толкова ми се искаше да те зарадвам!

През деня се пазя, като спя,
като се стъмни - спомени виждам.
Гледам мислите си и отново тези думи редя.
Думите, които заради срама не мога да изричам.

Падат сълзите по лицето ми и мокрят пода.
Всеки се е затворил в своя куб.
Тъжно е... Сякаш всеки си строи затвора,
сякаш всеки търси своя студ.

Доверието ми в хората няма да се върне,
защото дори и един човек не го оправда.
Мисля си, че всичко някак си ще се обърне.
Мисля си... Кога се озлоби така светът?

Много хора минаха през мен и си отидоха.
Като пясък през дланта ми изтекоха.
Уважението си дадох. Да го запазят дори не се опитаха.
Спокойна съм! А това са думите, които не се изрекоха!