26.07.2017 г., 8:33

Неизречено

709 0 0

 

Белият лист как да запълня,
щом сърцето ми не познава езика,
с който на мен и теб не ни стиска
да си кажем кой колко другия обича...

Изрично животът ни предрича -
бъди смел и нищо не отричай,
яростта и радостта си заобичай.
Да се откажеш от любов не се заричай.

Страхливци с теб сме, аз зная.
Обичам, не обичам и това е нормално.
Не е трудно да оставиш любимия,
но и сам да си в безкрая е жалко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Без коментар...
 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...