Там, където сутрин слънцето изплува,
там, където нощем душата ти лудува,
нейде там, отвъд синевата,
нейде там, отгдето извира светлината.
Там, където вълните стигат хоризонта
и се разбиват с камбанен звън,
нейде там, в пространството, в небитието,
тя живее в своя сън.
Зелените очи светят и сега,
но само там, в нейната луна.
Тя гледа как се давим в болка и тъга,
обвити в задушливата мъгла. ...