4.10.2007 г., 8:41

Нежелан, но обичан гост

1.1K 0 8
В сън така реален попаднах,
не усещах живот извън  него.
Тихо отвъд крехката пръст пропаднах,
но изгревът ми го взе, отне го.

Действителността е така нереална,
знам, че сълзите ми ще останат невидяни.
Около мене кънти сирената жална,
дори аз не чувам думите си неразбрани.

Излязох навън, за да се скрия от себе си,
само там мога да съм силна.
Поздравяват ме хора, но не виждам през сълзите си,
редовен гост ми е болката обилна.

Толкова често в мене я приемам,
че вече свикнах и я обиквам.
Малкото си щастие с нея споделям,
да си отива никога не я подтиквам.

Сега обикалям из битака,
искам сянката си да сменя.
Но май няма подходяща, която да ме чака,
а със старата не мога да продължа.

Много хора са излезли на разпродажба,
на щандовете виждам евтините им души.
На всеки ъгъл чувам някой да се обажда:
"Купувайте от мен на ниски цени!"

Затварям очи, нещо отвътре ме задушава
и те се умориха да ме следват.
Довлачвам се до дома, до тази жарава,
където сънищата ме обсебват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дея Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми много!
  • Сонче много чувствено стихотворение.Ти не си песимиска, а просто човек на който му е писнало от празноглави марионетки и лъскави списания продаващи празни мечти на младите момичета.От мен ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Браво на теб!Стиха е жесток.Само едно мога да кажа, че ако това е песен на Evanescence със сигурност ще измести "Bring me to life"!!!
  • сестричке,започваш да свикваш с болката от шибания заобикалящ ни свят.ПОЗДРАВЛЕНИЯ
  • Чуден ритъм. Понякога не е важно какво казваш а как го казваш и даже е важно, че изобщо казваш нещо без значение какво и как. Бъди щастлива.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...