^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)
26 108
4.10.2007 г., 8:41 ч.

Нежелан, но обичан гост 

  Поезия
762 0 8
В сън така реален попаднах,
не усещах живот извън  него.
Тихо отвъд крехката пръст пропаднах,
но изгревът ми го взе, отне го.

Действителността е така нереална,
знам, че сълзите ми ще останат невидяни.
Около мене кънти сирената жална,
дори аз не чувам думите си неразбрани.

Излязох навън, за да се скрия от себе си,
само там мога да съм силна.
Поздравяват ме хора, но не виждам през сълзите си,
редовен гост ми е болката обилна.

Толкова често в мене я приемам,
че вече свикнах и я обиквам.
Малкото си щастие с нея споделям,
да си отива никога не я подтиквам.

Сега обикалям из битака,
искам сянката си да сменя.
Но май няма подходяща, която да ме чака,
а със старата не мога да продължа.

Много хора са излезли на разпродажба,
на щандовете виждам евтините им души.
На всеки ъгъл чувам някой да се обажда:
"Купувайте от мен на ниски цени!"

Затварям очи, нещо отвътре ме задушава
и те се умориха да ме следват.
Довлачвам се до дома, до тази жарава,
където сънищата ме обсебват.

© Дея Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми много!
  • Сонче много чувствено стихотворение.Ти не си песимиска, а просто човек на който му е писнало от празноглави марионетки и лъскави списания продаващи празни мечти на младите момичета.От мен ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Браво на теб!Стиха е жесток.Само едно мога да кажа, че ако това е песен на Evanescence със сигурност ще измести "Bring me to life"!!!
  • сестричке,започваш да свикваш с болката от шибания заобикалящ ни свят.ПОЗДРАВЛЕНИЯ
  • Чуден ритъм. Понякога не е важно какво казваш а как го казваш и даже е важно, че изобщо казваш нещо без значение какво и как. Бъди щастлива.
  • Харесват ми и песимистични стихове! Добре си го написала!
  • Тъжно и хубаво!
  • Ех, че хубаво написано , но
    много песимистично , мила Соня,
    Усмихни се и пиши,много ми харесва
    как пишеш, с обич за поезията.
Предложения
: ??:??