4 oct 2007, 8:41

Нежелан, но обичан гост

  Poesía
1.1K 0 8
В сън така реален попаднах,
не усещах живот извън  него.
Тихо отвъд крехката пръст пропаднах,
но изгревът ми го взе, отне го.

Действителността е така нереална,
знам, че сълзите ми ще останат невидяни.
Около мене кънти сирената жална,
дори аз не чувам думите си неразбрани.

Излязох навън, за да се скрия от себе си,
само там мога да съм силна.
Поздравяват ме хора, но не виждам през сълзите си,
редовен гост ми е болката обилна.

Толкова често в мене я приемам,
че вече свикнах и я обиквам.
Малкото си щастие с нея споделям,
да си отива никога не я подтиквам.

Сега обикалям из битака,
искам сянката си да сменя.
Но май няма подходяща, която да ме чака,
а със старата не мога да продължа.

Много хора са излезли на разпродажба,
на щандовете виждам евтините им души.
На всеки ъгъл чувам някой да се обажда:
"Купувайте от мен на ниски цени!"

Затварям очи, нещо отвътре ме задушава
и те се умориха да ме следват.
Довлачвам се до дома, до тази жарава,
където сънищата ме обсебват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми много!
  • Сонче много чувствено стихотворение.Ти не си песимиска, а просто човек на който му е писнало от празноглави марионетки и лъскави списания продаващи празни мечти на младите момичета.От мен ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Браво на теб!Стиха е жесток.Само едно мога да кажа, че ако това е песен на Evanescence със сигурност ще измести "Bring me to life"!!!
  • сестричке,започваш да свикваш с болката от шибания заобикалящ ни свят.ПОЗДРАВЛЕНИЯ
  • Чуден ритъм. Понякога не е важно какво казваш а как го казваш и даже е важно, че изобщо казваш нещо без значение какво и как. Бъди щастлива.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...