В сън така реален попаднах,
не усещах живот извън него.
Тихо отвъд крехката пръст пропаднах,
но изгревът ми го взе, отне го.
Действителността е така нереална,
знам, че сълзите ми ще останат невидяни.
Около мене кънти сирената жална,
дори аз не чувам думите си неразбрани.
Излязох навън, за да се скрия от себе си,
само там мога да съм силна.
Поздравяват ме хора, но не виждам през сълзите си,
редовен гост ми е болката обилна. ...