Нежелани гости
Тази вечер посрещам гости.
Не е като да съм ги канил,
но идват, защото със
страданието си съм ги бил нахранил.
Първа дойде тишината,
настани се мълчаливо до мен.
Заглуши всички смехове в мъглата,
а аз останах в стаята безмълвен.
Следваща дойде болката,
бързаше тишината да настигне.
Дойде и толкова,
настани се и не искаше да си замине.
Трета бе тъгата.
Усмихна ми се някак игриво,
сетне разпери ръце и закри дъгата,
закри цялото небе красиво.
Последна беше самотата,
пристъпи бавно и затвори след себе си вратата.
Седна при мен и ме прегърна,
прошепвайки ми, че щастие вече не ще зърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Цветанов Всички права запазени
Въпреки това стихотворението е хубаво, поздрави. 
