Нежелани гости
Тази вечер посрещам гости.
Не е като да съм ги канил,
но идват, защото със
страданието си съм ги бил нахранил.
Първа дойде тишината,
настани се мълчаливо до мен.
Заглуши всички смехове в мъглата,
а аз останах в стаята безмълвен.
Следваща дойде болката,
бързаше тишината да настигне.
Дойде и толкова,
настани се и не искаше да си замине.
Трета бе тъгата.
Усмихна ми се някак игриво,
сетне разпери ръце и закри дъгата,
закри цялото небе красиво.
Последна беше самотата,
пристъпи бавно и затвори след себе си вратата.
Седна при мен и ме прегърна,
прошепвайки ми, че щастие вече не ще зърна.
© Любослав Цветанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тъжно, тъжно за млади хора като теб... Защо е тази тъга у вас? Не се отчайвайте толкова лесно, животът е пред вас и ви чакат още толкова прекрасни мигове!
Въпреки това стихотворението е хубаво, поздрави. И се вслушай в съвета за заменяне на орисниците. -
Можеш да ги прогониш и да настаниш Вяра,Надежда и Любов.Хубаво стихотворение.
-
И ти едни орисници си намерил...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това стихо е подходящо за някой на преклонна възраст
Нека младостта и любовта бъдат твоите орисници!!!